Private tour на Kangoo Jump обувки

English version here

Кога за последно излязохте от зоната си на комфорт?

Спокойно, и аз отдавна не го бях правила. Но благодарение на 11 холандеца, Сдружение 365 и едни kangoo jumps обувки, на 21 ноември не просто излязох от границите на  комфорта , а направо се изстрелях към звездите… почти буквално.

Как започна Private tour на Kangoo Jump обувки?

Случайно, разбира се. Но нали най-яките неща са неочакваните.

Как идеята за Private tour на Kangoo Jump обувки се осъществи?

И така, нашият координатор на Private Tours, Деси, ми съобщи, че се налага да направя тур с kangoo shoes обувки. Първоначалната ми реакция беше: “Ти шегуваш ли се?!” След няколко изображения в Google и 2-3 общообразователни клипа в youtube, бях тотално обезнадеждена за това начинание и тръгнах към мястото на срещата с абсолютната убеденост, че ще се пребия или ще колабирам от умора. На всичкото отгоре, не само че никога не се бях качвала на такива обувки, спортната ми форма по дифолт граничи с 0, ами и трябваше да водя тур за 11 холандеца, дошли в София на ергенско парти. И това ако не е скок в непознатото – буквално и преносно… не знам кое е.

Посрещна ме сборна формация от 9 младежи с широки усмивки и леко разфокусирани погледи.

Бързо пресметнах, че редиците са малко оредели. Но все пак снощи е било петък, а хората са дошли на ергенско парти… Така че нямаше как да им се сърдя. След като си поговорихме малко, разбрах, че и те не знаят какво да очакват от предстоящия тур, просто искат да се забавляват.

Ами добре, нека веселбата започне сега!

Придвижихме се старомодно, сиреч с кракомобила, до площад „Св. Неделя“, където една бодра девойка вече ни чакаше с обувките. Тя се казва Роси и е един от най-позитивните хора, които съм срещала. Със сигурност отчасти е заради факта, че е треньор по kangoo jumping. Тя ни даде бърз инструктаж и след броени минути всички вече бяхме със специалните kangoo jump обувки.

Като се спогледахме, се разсмяхме в един глас. Изглеждаше странно и нереално.

Веднага ни се прииска да скачаме до небето и да тичаме с бясна скорост. Разбира се, това и направихме. От спирка на спирка, през подлези, по стълби, улици и тротоари, разглеждахме архитектурните забележителности на София, тренирахме и се забавлявахме. Чувствахме се освободени, бяхме отново деца за 2 часа. Превърнахме се в Питър Пановци и летяхме из града, въоръжени единствено с много ентусиазъм и усмивки. Пяхме и танцувахме ръченица и право хоро, минахме и през Коледния базар на Народния театър. Роси беше неотлъчно с нас и от време на време ни даваше разни задачки-закачки като клякания или специални подскоци с високо вдигнати крака.

Събрахме погледите на всички софиянци. Но най-важното беше, че се забавлявахме.

По думите на нашите нови прители от Холандия, изживяването било много по-добро, отколкото са си го представяли. И времето ни заедно отлетя като миг.

Огромни благодарности на всички замесени за незабравимото преживяване и официално топ 3 на най-яките турове, които съм имала.

Думите са излишни, снимките малко повече биха помогнали, но най-доброто, което можете да направите е да не се страхувате да излезете от зоната си на комфорт при първа удобна възможност, а даже и при неудобна. Обещавам ви, че няма да съжалявате!

Автор: Вики Делчева