Архитектурните легенди на изчезващата София

Тази година Сдружение 365 има привилегията и удоволствието да си сътрудничи с One Foundation for Culture and Arts

Сътрудничеството е във връзка с придобилото широка популярност ежегодно събитие One Architecture Week

Ролята на нашето сдружение беше да организира и проведе три тематични обиколки на територията на София и Пловдив. Тъй като основното събитие бе насрочено за октомври месец и ще се проведе в Пловдив, обиколката в София беше загрявка и се проведе в края на септември. Обиколката в София беше вдъхновена и се осъществи с любезната подкрепа на проекта “Изчезващата София“.

Екипът, натоварен с избора на маршрут и провеждането на самия тур, предпочете да обърне внимание на една по-рядко показвана част на града.

Целта беше да се съживят и разкрият атмосферата и живота на едно общество, съществувало в София между Освобождението и края на Втората световна война. Засегнат беше и въпросът за наследството на тази епоха. Решихме, че най-удачно това би станало посредством домовете на тези някогашни хора. Така в обиколката повечето обекти бяха къщи, строени някога за семейни. Разказахме и за две обществени сгради, но отново с частен характер.
Маршрутът на обиколката беше съсредоточен в района между бул. Дондуков, бул. Васил Левски, бул. Сливница и бул. Христо Ботев.

Турът започна от 1-во СОУ “Пенчо Славейков”, чиято сграда се намира на границата на местност, наричана някога Кюлуците. Тя се е смятала за неподходяща за живеене заради разливите на Владайската река и е заселена едва през второто и третото десетилетие на XX в.

Обиколките бяха водени от Мартин (24.09.), Стефан (27.09.) и Васил (28.09.). Оттук насетне ви предлагаме експресна снимкова версия на самия тур.

Добре дошли пред “Къщата със зеления покрив”.

Построена през 1910 г., тя е типичен представител на дома на относително заможната част от средната класа, с партер, предназначен за търговски цели. Още през 1881 г. се приема, че в града могат да се строят само “хубави къщи”, което, по тогавашните критерии, означава такива, градени с тухли, цимент и камъни, а не кирпич, дъски и прочие. Обособява се зона, в която е разрешено да се строят само къщи на поне два етажа, която до 1922 г. вече обхваща целия предосвобожденски град – между булевардите Сливница, Христо Ботев, Патриарх Евтимий и Васил Левски.

Това е “Къщата на чудесата”.

Известно време давана под наем за жилище на пристигнали в София ергени, в един период тя подслонява унгарска циркова трупа, включително кучета, маймунки и лъвчето Рита. Почти всички софийски къщи са отнети отчасти или изцяло от собствениците им след 9-ти септември 1944 г. През 70-те години е проведена кампания, в хода на която повечето са обявени за паметници на културата (което важи за всички обекти от обиколката). През 90-те те са реституирани на наследниците на някогашните собственици. В много случаи къщите са в окаяно състояние, тъй като поддръжката им е трудна, а качествената реставрация би струвала огромни суми.

Стефан разказва на гостите си за къщата на търговеца Николай Караджов

Строена през 1902 г. Първоначално двуетажна, впоследствие тя е надстроена. Днес в нея се помещават хостели.

Това всъщност са две къщи-близнаци, принадлежали някога на братята търговци Михайлови-Йонеску.

А това е именно сградата в отражението – някогашният хотел Париж.

Сградата е проектирана от известния български архитект Наум Торбов (автор също на проекта за Халите) и е завършена през 1908 г. През 1942 г. е сключен предварителен договор за продажбата му, който така и не става окончателен заради събитията от края на 1944 г. По времето на социализма хотелът е преименуван на “Здравец”. През 90-те е реституиран на два пъти – по веднъж на всяка от страните по предварителния договор за покупко-продажба. Вследствие на това, собствеността е неизяснена, а външният вид – красноречив.

Мартин забавлява публиката с акценти върху историята и значението на бул. Мария Луиза

Също така и интересния контраст между сградите в центъра на София. Зад гърба му виждате как старото се отразява в новото.

Това е най-старата от всички сгради, включени в обиколката.

Построена е още през 80-те години на ХIХ в. През социализма на партера се помещават последователно транжорна, колбасарски цех и цех за руска салата. Традицията се спазва и днес – белите ролетки затварят входа на магазин за месо и колбаси.

Васко разказва историята на Женския пазар на гостите си.

Той се намира на настоящото си място от 1910 г., а преди това от 1889 г. е заемал пространството на площад “Бански” (между джамията и Централната баня). Спокойно, на пазара никога не са се продавали жени.

А това е една от най-емблематичните къщи, които попаднаха в обиколката.

Построена е през 1916 г. от братята Колчакови и Зафирови за търговски и жилищни нужди. Интересното при нея е, че днес тротоарът минава през част от някогашния партер на сградата, където са се намирали аптеката на Зафиров и прилежащите й складове.

Този детайл няма да ви позволи да объркате къщата на братя Битракови, нито пък да забравите годината на завършването й. Нашите гидове също не се объркаха, благодарение на тази щедра помощ.

А това е последният обект от нашата обиколка. Къщата, строена някога от македонския бежанец Димитър Станишев, се намира в самото начало на пешеходната част от ул. Пиротска. Днес там е канцеларията на мюсюлманското вероизповедание в България.

Всички тези сгради са реликви от една отминала епоха, която все още вдъхва живот и на съвременна София.

За всички, които пропуснаха обиколката – предизвикваме ви да обиколите тази част на града и да откриете сградите, за които говорихме. Целенасочено не сме споменали адресите им, за да не ви отнемем изследователската тръпка. А и сме сигурни, че докато ги търсите, ще се натъкнете на още безброй съкровища от някогашна София.